Музиката като средство за контрол над съзнанието.

От дълбока древност хората имат нужда от музиката. Тя управлява емоциите и настроението на човека, а често влияе и на начина му на мислене. Много от нас не могат да си представят живота си без музика. В ерата на новите технологии компании и фирми се надпреварват в изобретяването на все по-нови електронни уреди за слушане на музика. Целият заобикалящ ни свят е изпълнен с тихи и силни звуци, които ние чуваме, и такива, които не можем да доловим. Тези звуци са успокояващи или дразнещи, лечебни или вредни за здравето, непознати или разпознаваеми, но всички те по невидими пътища влият както на отделния човек, така и на цялото човечество.

Музиката е хармонично съчетание на отделните звукове. Всеки звук влияе различно върху човешкия мозък. Благодарение на съчетанието между звуковете, музикантът успява да придаде на слушателите своето моментно състояние и емоции. Той съчетава звуковете по специален начин, който прави произведението му различно от всички останали, поради отношението на автора и подбора на инструменти за творбата му. Мажорните гами се характеризират с приповдигнатост на настроението, докато минорните предизвикват тъга, меланхолия и могат да доведат слушателя до депресия. Тоновете предизвикват различно настроение и според такта (ритъма), в който са изразени.

Всяко едно музикално творение представлява сложна комбинация от различни трептения, намиращи се в специално отношение помежду си. Тези трептения стигат до нашето ухо и посредством слуховия нерв се изпращат до мозъка. Оттам се предават на музикалния център, а от него според вида на трептенията се изпращат до други центрове. Когато тези центрове се активират, организмът реагира на това, което е възприел, чрез танци, припяване с песента или съпротивление и опити звукът да бъде спрян. Така става ясно, че влиянието на музиката посредством нервната система се предава на целия организъм. Музиката въздейства предимно върху ума и възбужда двигателните нерви. Второ, тя засяга чувствата и чувствеността, като възбужда центростремителните нерви и трето, тя оказва влияние и върху сетивните и двигателни психични центрове, както и на множеството подразделения, намиращи се между тези три категории.

В Школите на Братството музиката винаги е играла важна роля. Още в Древна Гърция нашите предци са разбирали по-добре от нас значението на музиката за изграждането на човешката психика. Музикалните уроци – слушане на музика, свирене на лира, китара, флейта, хорово пеене, още от времето на Солон са влизали в учебните програми на древните гърци. Чрез подбиране на подходящи музикални произведения, учителите са се старалида развиват у младите елини такива качества като добрина, честност, мъжество.

Композиторът и музикант Дамон Атинянинът (учителя по музика на Сократ) предупреждавал съвременниците си, че въвеждането на нова музикална школа може да се окаже заплаха за цялата нация и да предизвика сериозни сътресения в държавата. Очевидно е, че музиката е играела значителна роля във възпитанието на младежта. Нещо повече – Питагор, който имал сериозен опит в композирането, считал, че музиката, облагородяваща ума, била на по-висока летва от тази, която възбуждала чувствата. Затова и той упорито отстоявал мнението, че е дълг на държавните мъже да забранят изнежената, волна и похотлива музика, оставяйки само чистата и благородна такава, като определял и коя би била подходяща за мъже, а коя – за жени. Питагор твърдял, че душата се очиства от ирационалното въздействие на околния свят посредством тържественото пеене с акомпанимент на лира (в наше време най-удачният инструмент би бил най-съвършеният според Учителя – цигулката). Питагор също ни предупреждава, че човешките чувства най-лесно се влияят от мелодията и ритъма.

В България има едно странно явление, което винаги се придружава от музика. Това са игрите в огъня на нестинарите в някои села около Василико. Те играят 10-15 минути в разпалена жарава под звуците на монотонна песен и един особен тъпан, който се употребява само за конкретния случай. Той е нещо като „Свещен тъпан“. И самата песен е особена. Танцьорите влизат на няколко пъти в огъня без да остава следа от изгаряне по босите им нозе. Даже, ако падне кърпа или друг предмет в жаравата, той не изгаря. Без музиката и тъпана нестинарите не могат да дойдат до такова изстъпление. Огънят не представлява нищо друго, освен силни, интензивни вибрации. И под влияние на особената музика и подходящо религиозно настроение на известни податливи лица се оказва такова влияние, че вибрациите им се повишават спрямо тези на огъня и той става безвреден за тях.

За нас – хората от XXI век всичко казано дотук звучи актуално и след прочитането на този текст разумният човек, вярвам, ще се отнесе достатъчно сериозно към този важен въпрос. В днешно време музиката е превърната в мощно оръжие в ръцете на хората, притежаващи властта да определят вкусовете на масите. Това не бива да ни плаши, но по-скоро да ни насочва към един нов вид осъзнат избор и да не използваме музиката само като средство за доставяне на удоволствие. Защото тя оказва огромно влиянието както върху здравето, така и върху характера на човека – за онзи, който я слуша.

Музиката пряко влияе върху главния и продълговатия мозък, като на физически план това може да се изрази в две главни прояви: възбудително и успокоително въздействие. На психически план, едно музикално парче може лесно да внуши в ума на слушателя отрицателна мисъл, а най-опасното е, че тези послания са придружени често с приятна мелодия и така заобикалят аналитичния ум, и директно се настаняват в подсъзнанието.

Важно да съзнаваме, че психичното състояние на големи групи от населението може да се променя чрез музиката, която му се поднася. Тя може да извиси духовно човека, но може да спомогне за неговото деградиране и оглупяване. Влиянието на музиката е било известно още от хилядолетия и тя е била успешно използвана от култови служители и шамани за предизвикване на транс, както у тях самите, така и у околните и за постигане на определни цели – създаване на готовност за бой и сражение, влизане във връзка с духовните светове, лечебно въздействие и др.

Съвременната масова музика също влияе върху съзнанието на хората и формира мисловни модели и ценностна система у тях. Голяма част от времето на младите хора е заето със слушане на музика. Безкритичното и неосъзнато приемане на различните музикални вълни, с които е заливана младежта би могло да има твърде неблагоприятни последствия. Огромното мнозинство от хората даже няма представа за произхода и истинското въздействие на определени стилове музика: “рок”, “хеви метъл”, “блек метъл”, “сатанински рок”, “пънк”, “техномузика” и др. Тези стилове нямат нищо общо с традиционната национална музика, но бързо се превръщат в завладяващ фактор, формиращ психиката и мирогледа. Неслучайно, началото на рокепидемията е и начало на наркоепидемията, и на сексуалната “революция” за Запада.

Разбира се, много певци и групи наред с негативното, на което съзнателно или не са били проводник, са създали или изпълнявали много хубави и смислени песни. Съществува обаче и тъмна страна в техните изпълнения. С помощта на определен ритъм, в които голямо значение имат бас-китарата и барабаните, публиката най-често съставена от тийнейджъри и младежи, се довежда до транс и изстъпления, особено на големите концерти на Запад. Високите децибели допълнително увреждат физически и психически. Имало е случаи, при които от мощните звукови вибрации дори е била разрушавана конструкцията на сгради в близост до сцената. Внушенията, които се правят чрез различните видове рок могат да възбуждат първични инстинкти у човека – например немотивирана агресия или пък разпуснато полово поведение. Въздействието е още по-силно когато е съчетано както със съответни текстове, които често са откровено сатанински по дух, така и със светлинни ефекти и символика. Почти на всеки “хеви-метъл” концерт, могат да се чуят безумни стихове пълни с насилие, убийства и повтаряне (призоваване) на името на Сатаната.

При подобни състояния, много от слушателите изпадат в полухипноза и посланията, които често са многократно повтаряни музикални фрази, лесно влизат направо в подсъзнанието и от там действат, подтиквайки индивида към определен вид поведение и постъпки. Постоянното слушане на едни и същи ритми и изрази настройва човека на определена емоционална и умствена вълна. Освен това се създава, както и при митингите, общо доминиращо психо-поле на тълпата, в което индивидуалността изчезва. Така цялата тази човешка маса може много лесно да се манипулира и съзнанието й да бъде насочено в определена посока. Многобройни опити извършени досега от учени и изследователи от различни страни са установили безспорно вредното влияние на този тип музика. Повишава се кръвното налягане, нарушава се пулса и ритъма на дишането, променя се неблагоприятно хормоналния баланс на човек. Предизвиква се невроза, отслабване на паметта и загуба на сън. Не случайно много от изпълнителите й са наркомани и някои завършват трагично земния си път.

Освен явно въздействие върху слушателите, посредством музиката на някои съвременни групи и изпълнители се извършва и тайна обработка на съзнанието чрез т. нар. “замаскирано обратно звучене”. При него съобщенията се записват в обратна последователност или пък като нищо незначещи думи, които обаче имат смисъл прочетени в огледален вид. Те стават възможни за осъзнато долавяне само когато музикалният запис се проиграва отзад напред. Но изследванията показват, че подсъзнанието може да улови фраза произнесена по този начин, а после да я разшифрова като съобщение. Така например цялата песен „Stairway to heaven” на Led Zepelin, която слушана отзад-напред предава мракобесно послание. Ето малка част от него:

„So here’s to my Sweet Satan. The other’s little path would make me sad, Whose power is faith. He’ll give those with him 666.“

Друга форма са т.н. подпрагови внушения (subliminal messages). Те се записват на по-висока честота, и затова не могат да бъдат съзнателно възприети, но действат на подсъзнанието. Посланията понякога са наистина потресаващи.

Голяма част от т. нар. рок звезди са изкуствено създадени и са марионетки в ръцете на тъмните сили. Когато е необходимо, се организират големи концерти на открито, на които съвсем свободно може да се вземе ЛСД или марихуана. Целта е чрез “потъване в блажения сън на илюзиите” да се отклони вниманието от социалните проблеми, създаване на опиянени и зависими от наркотиците млади хора, със сексуално “освободено” и дори извратено поведение.

За това говори и начинът, по който са били създадени, моделирани, митологизирани и съответно използвани за тези цели групи и изпълнители като „Бийтълс“, „Ролинг стоунс“, „Блек Сабат“ (Черната събота), Алис Купър и много други. Те не са спонтанно възникнали безобидни младежки увлечения. Описвайки “изгряването на Бийтълс” в САЩ, д-р Джон Коулмън в книгата си “Комитетът на 300-те”, заявява:

“Те са докарани в САЩ като част от социален експеримент, който трябваше да промие мозъка на големи групи от хора. Когато т.н. Институт Тависток докара Бийтълс в САЩ, никой не би могъл да си представи културната катастрофа, която щеше да последва. Бийтълс бяха интегрална част от „Съзаклятието Водолей“, един проект, който изскочи от т.н. Станфордски изследователски институт (SRI)”.

Феноменът “Бийтълс” не беше спонтанен бунт на младежта срещу старата социална система. Това всъщност е умело изработен заговор от няколко злонамерени организации. През 1985 г. вестник “Ню солидарити нюзпейпър” публикува интервю с Езекия Бен Аарон, тогава 3-ти в йерархията на сектанската Църква на Сатаната, станал впоследствие искрен и вярващ християнин. Аарон разкрива, че именно неговата църковна секта е организирала такива хеви-метъл групи като „Дъ ху“, „Блек сабат“.

Ролята на “спонсорите” се вижда и от примера с други музикални рок-групи. През 1967 г. “Ролинг стоунс” издават първия си рок албум, чието име е твърде показателно – „По молба на техни сатанински величества“, а по-късно и „Празник, кървав празник“ Няколко месеца преди това „Бийтълс“ също издават своя първи хитов албум, с който правят реклама на психотропни вещества. Песента “Люси в небето с диаманти” („Lucy in the Sky with Diamonds” или накратко L.S.D., абревиатура на синтетичния наркотик ЛСД) разказва за едно пътешествие в света на фантастиката под влияние на наркотично въздействие. Тогава Бийтълс публично поставят въпроса за легализирането на марихуаната.

Малцина може би са забелязали, че на корицата на албума е ликът на най-известния за това столетие черномагьосник, чародей и сатанист, Алистър Кроули, на когото членовете на групата тогава са били почитатели. Само през 1965 г. на концертите на „Бийтълс“ са били пребити и убити около 100 човека, а по време на концерти на „Дъ Ху“ е имало 11 убити и 42 ранени. И това далеч не са единствените случаи.

Новосъздадената група Бийтълс и нейния „начин на живот“ бяха превърнати от милиони млади американци в култ. Ролята на печатните и електронните средства за масово осведомяване е от изключителна важност за успеха на промиването на мозъците на големи групи от хора. Без масивното непрестанно медийно покритие, хипи-битник рока и култа към наркотиците никога нямаше да придобие огромната си популярност, а щеше да остане като местно явление. Дяволската бъркотия от неприятни и несъгласувани тежки звуци с определен ритъм притъпява умовете на слушателите, така че те лесно да могат да бъдат убедени да опитат на базата на това, че „всеки го прави“. Натискът на мнозинството е много силно оръжие.

Най-интересният факт за мен е този, че всички групи от това течение насочват своята омраза към Христос и християнството, но не съм чул за нито един случай да хулят будизма, индуизма, исляма и др. И никак не е случайно, че тъмната ложа насочва всичките си усилия в тази посока. През 1966 г. Джон Ленън:

“Християнството ще си отиде… ще изчезне, няма защо да спорим за това… Ние сме по-популярни сега от Исус.”

Много от известните рок-изпълнители признават в частни разговори, че буквално са си продали душата на дявола, за да придобият славата и успеха. Някои от тях, като например Джон Ленън, след това разбират, че са били използвани и се опитват да излязат от този адски кръг, но са убити.

Безпорно, този тип музика представлява черната страна от културата на цивилизования Запад. Тя обаче се оформя като един конгломерат от бизнес-дейности, който носи много, много пари, а пред парите много съвести млъкват, много усти се затварят. Покрай многото вреди, тази музика разрушава традиционната национална музика, създавана в продължение на хилядолетия от всеки един народ по света. И с какво я заменя ? Ако в тази музика се абстрахираме от светлинните ефекти и децибелите, от маймунските движения и екстравагантното облекло, от недопустимата пошлост, не остава практически нищо, което да се хареса на нормалния, независим и разумен човек.

В наши дни музиката все повече се гледа, отколкото се слуша. Този феномен произтича от факта, че в съвременния свят манипулирането на съзнанието чрез визия е достигнало невиждани размери. Виртуозните комбинации от шокиращи картинки в странни цветови гами и анормални послания, изказвани в заповедна форма, ни обсаждат и нападат отвсякъде. От там в обществото се диктуват моди, слухове и др. течения, провокиращи социално напрежение или пък обратното, според волята на поръчителя. Музиката е много важна част (ако не и най-важната) в този обществен сценарий.

Всекиму се е случвало поне веднъж в живота без никаква очевидна причина да си затананика мелодия, която дори не харесва… Още по-лошо – тя би могла да звучи в съзнанието ни часове наред и нахално да се натрапва, въпреки опитите да бъде «заглушена» с други звуци. Най-често това са мотиви от песни. В историята на съвременната музика има много такива примери, описани в специализираната литература. От това се определя дали в една песен има комерсиален потенциал. Обикновено това е някакъв ярък мотив, който често пъти може да се открие в припева.

Обаче едва ли някой, който си е затананикал любимата мелодия, си задава въпроса как мелодийката от толкова милиони други е стигнала до него и защо след като в света има безчет таланти поредният „клониран“ малоумен текст пълни семплата музикална форма и се върти до безумие от всички радиостанции, а клипът – от всички телевизии. Потребителят живее излъган и от журналиста, и от производителя, че получава най-доброто, защото мярката за качество е наложена от самия фабрикант. „Измерването“, както и налагането на интерес към съответната стока се осигурява пак от него.

Тук можем да дадем няколко примера на песни, с които сме били заливани денонощно от ефира.

„I kissed a girl and I liked it“ пее Кейти Пери и милиони момичета повтарят след нея. Други примери са Риана с нейното „I love the way you lie“, Лейди Гага с „I’m in love with Judas” и Бон Джоуви с химнa на материалистичното мислене: „It’s my life, it’s now or never. I don’t wanna live forever. I just wanna live when I’m alive.”, а също и повечето съвременни популярни български или чужди песни. Но кой стои зад всичко това, което няма как да наречем нормално изкуство и защо е масово? Голяма част от клиповете на гореспоменатите и мн. др. подобни изпълнители са заснети в храмове и открито издевателстват над Разпятието. А киченето на артистите с кръстове и друга християнска символика отдавна не изненадва, но и не възмущава никого. Това ли е музиката, за която казахме, че може да лекува? Или тя разболява душата и тялото повече от всичко друго около нас?

Музиката може да бъде и е оръжие. Неговата сила е в това, че то има завиден поразяващ спектър и трайност на пораженията. Защо ли? Защото отключва инстинкти, дремещи в най-затънтените кътчета на човешкото съзнание. Защото въздейства директно на сетивата. Днес е доказан фактът, че поп-рок музиката е изградена въз основа на въздействието на определени инфразвукови честоти. Те принуждават човек да танцува дори да не желае. Също така рок музика активизира сексуалната енергия и пробужда животинските инстинкти. В действителност човек слиза на равнището на животните, култивирайки в себе си същите потребности като при животните: храна, сън, защита и възпроизводство, забравяйки за главната отлика на човека от животното: способността да мисли за принципите на живот във вселената, да научава, да създава.

Лошите помисли незабележимо замърсяват съзнанието ни с вредни, празни, ненужни представи, картини и спомени, пречат на правилното мислене, не позволяват на човек да разсъждава нормално и да концентрира вниманието си върху истински важните въпроси. В един момент човек просто престава да забелязва с какво е заета душата му, и това се случва в глобален план.

Наред с музиката бих искал да споделя и още един метод за скрито влияние върху хората, а именно чрез ароматите – има ги вече навсякъде – в колите, в магазините, в храната, и преди всичко под формата на парфюми, които изливаме свободно върху нас. Рудолф Щайнер казва:

„Видите ли красива, благородно представена картина, към вас протича не само това, което е видимо, но с това, което виждате, във вас навлизат духовни същества. Слушате ли чувствена музика, към вас се насочват също духовните сили от сатурновите същества.

Особено силно е въздействието на сетивните впечатления, които определяме като мирис. С миризмите човекът всмуква невероятно много действия на духовни същества. Можете съзнателно да въздействате върху някой човек чрез това, че го обгръщате с миризми, които са посредници на действията на ужасни същества. Някои парфюми не биха се използвали, ако се знаеше какви въздействия се упражняват върху хората.“

„През очите, ушите, през цялата кожа се прокрадват в човека тези духове, по времето когато той има своите възприятия. За окултното наблюдение, например, е ясно, какви невероятни разрушителни духове влизат чрез вдишването на някои парфюми когато се намират в близост до напарфюмираните с тези парфюми лица, да не говорим за самите тези лица.“

„Тънко и интимно трябва да се наблюдават от духовна гледна точка дори най-ежедневните неща, ако искаме да разберем живота. Вие може би сте слушали разкази за хора, които повече или по-малко съзнателно или несъзнателно са умеели да владеят тези духове, които действат на човека и проникват в него именно чрез ароматите. Ако научите някои по-интимни подробности от историята на една или друга епоха, например, от историята на Франция при Людвик ХІІІ, ХІV, ХV, когато действително ароматите са играели наистина важна роля в създаването на различни интриги, то бихте имали представа за тези възможности, с които разполагат хората, можещи съзнателно или не да се разпореждат с такива духовни същества, които се смесват с чувственото впечатление и чрез парфюм и аромати проникват в хората. Аз мога да ви покажа доста интересна книга, написана неотдавна от министъра на един не голям двор, който в последните години се е случила голяма катастрофа. Той описва в своите мемоари действията на една личност, която е умеела до известна степен да управлява ароматите от техния духовен аспект. Разбира се, той е писал това, нищо не знаейки за същността на тези факти, но самото действие на ароматите са му били ясни, и той с удовлетворение забелязал, че се оказал достатъчно защитен и не е попаднал под тяхното влияние. Вие виждате, че тези неща съвсем не са без значение за живота на практика и му оказват своето влияние.“

                                                                                                                                                Източник:    Теодор Николов