Улица "Пиротска"

Първоначално улицата се е казвала “Пирот"/ понеже  по нея се е тръгвало за гр. Пирот - шегуват се местните жители/после е носила името на съветския политик от обкръжението на Сталин “Жданов".“Пиротска" е търговска улица. На нея могат да се видят красиви архтектурни стари сгради. Близо до улица “Пиротска" се намират , ЦУМ , Централните хали, Църквата „Света София, Римокатолически храм „Свети Йосиф“, Софийската синагога, и Джамия “Баня баши“.

"Характерното е, че на тази улица винаги е живеело смесено население – преселници от Македония, Беломорието... Неслучайно пресечките на "Пиротска" между "Опълченска" и бул. "Константин Величков" носят имената на градове и селища в Западните покрайнини, Македония, Тракия – "Зайчар", "Българска морава", "Одрин", "Брегалница" и т.н. Тук винаги са живеели и турци, роми, арменци. Имало е голяма еврейска общност, която масово се преселва в Израел след 1948 г.", разказва Руслан Трад, роден в София през 1987 г. в българо-сирийско семейство.

Кварталът се е наричал Ючбунар - Еврейския квартал на София. На турски името означава „Три кладенеца“. Стъргалото на Ючбунар била днешната улица „Пиротска“

Започвала от кръчмата „Трите смока“. Там файтонджии чакали мющерия за центъра. Трима от тях били нещо като диспечери. Имали файтони, но не работели много. Разпределяли пасажерите и постоянно пиели в тази ханджийница. Пиели като смоци – от там и името на кръчмата „Трите смока“. А там където свършва Ючбунар е друга една кръчма „Сивият кон“.Сега стои само табелата. Помня разказите на стария Татеос - разказва Руслан Трад. Джери беше за останалите – ние студентите му казвахме Тато.

Малцина знаят, че в Ючбунар е имало и богаташи. Те поставили като традиция на улица „Пиротска“едно интересно начинание. Начинание изтляло във времето и непросъществувало до наши дни. Всеки един ден от седмицита някой от богаташите по „Пиротска“давал безплатен обяд. Ама като давал – давал от сърце. Колкото и хора да дойдели хапвали. А там където днес е чекрквата по празник млади еврейски девойки излизали и се виело хоро. Българско хоро. Идвали цигани продавали захаросани ябълки на клечка и червени карамелени петлета. До среднощ се чувал смях, глъч и тропот.

Файтонджии спирали конете си, не зарад мющерия, а колкото да се насладят на празника.

Животът на улица „Пиротска“.Синагога срещу джамия, а съвсем наблизо и черква с камбани! Играли са хора заедно! Свирела е музика и всеки с носията си, религията и езика си. Заедно всичките – усмихнати и ведри. Български хора! И всеки носел от своите сладки да почерпи другите. А файтонджиите се спирали да погледат. Мюсюлмани, евреи, християни. И в духа на Българското председателство на Евросъюза можем да си спомним,че  - Съединението прави силата.

                                                                                                                                                                                      "Източник: интернет"