На днешния ден, преди 141 години победата край Плевен обръща хода на Руско -Турската война.

В началото на ноември, след трите неуспешни щурма на града и дадените над 30 000 жертви руското командване дори е започнало обсъждане дали да не се спрат военните действия. Като последен коз за справяне с критичната ситуация е извикан героят от Севастопол - генералът от инженерните войски Едуард Тотлебен. Още с пристигането си той заявява "...четвърти щурм на Плевен няма да има".
  Гениалната тактическа идея на генерал Тотлебен е да построи бент и предизвика разрушения на водениците и складираното до тях зърно. С внезапното му изпускане, турската армия в Плевен остава без храна.
Притиснат от все по намаляващите хранителни запаси Осман паша прави опит да пробие блокадата на 10 декември. През нощта започва прехвърляне на войските си на левия бряг на река Вит около 25-хиляди души и 5-хиляди в резерв. Поради гъстата мъгла по поречието на река Вит прехвърлянето остава незабелязано.
   Към 4 часа сутринта генерал-лейтенант Ганецки получава от генерал-майор Скобелев телеграма, че турците са изоставили „Къшинския редут“ и се придвижват към моста на Вит.
Към 6 часа на позиция са изведени 6-ти Таврически пехотен полк и артилерията.
В 7 часа са дадени няколко пробни оръдейни изстрела от оръдията на 2-ра батарея при „укрепление №3“. Турците откриват огън по руските позиции. На предна позиция е изведен целият 9-ти Сибирски пехотен полк. Едва заели позициите си и след 10 минути пред тях се появяват първите турски редици. Турските укрепления при с. Опанец и при моста на река Вит откриват яростен огън по целия ред на руските позиции.
Турците развиват настъплението си в посока с. Долна Митрополия към центъра на 9-ти Сибирски гренадирски полк. За прикритие използват впрегатни животни, но скоро те са или убити или се разбягват от оръдейната стрелба. Руските подразделения изчакват турците да се приближат на 200 метра и дават над 10 залпа. Турските загуби в този момент са огромни.
   В 7 и 30 часа турците успяват да се приближат до центъра на Сибирския полк при „землено укрепление №3“ и атакуват с 16 табура. Започва ръкопашен бой в траншеите. Пробили първите траншеи, турците се устремяват към 2-ра батарея, командвана от капитан Иванов. Когато голяма част от състава на батареята е избит, оцелелите войници изтеглят 2 оръдия, а на останалите 6 взимат затворите. Шестте оръдия са пленени, а командирът е ранен. В този начален етап на боя са убити около 300 руски войници и 9 офицери. Ранени почти няма, тъй като който падне, е бил убиван от турците с щикове и приклади.
Загубите на Сибирския полк са огромни. От някои роти остават живи едва към 15-тина души, а почти целият офицерски състав е убит.
⬤ Към 8 и 30 часа турците се устремяват към втората отбранителна линия между „Копана могила“ и „Левия люнет“ и към 9 часа превземат „Левия люнет“.
Осман паша усеща колебанието на русите и насочва в участъка допълнителни сили.
На левия фланг на руската отбрана турците се натъкват и на 1-ва бригада от 5-та Пехотна дивизия. Посрещнати са с такъв убийствен огън, че бързо изоставят всякакви следващи опити за пробив в северно направление.
Отбити от север, турските войски съсредоточават своите усилия за пробив към центъра на 9-ти Сибирски пехотен полк в района на „Копана могила“.
   В 10 часа в помощ на изнемогващите от неравния и продължителен бой сибирци е изпратен 7-и Самогидския пехотен полк.
Към 11 часа свежите сили на фанагорийци, астраханци и самогидци бързо отбиват от всички окопи турците и освобождават пленените руски оръдия. Пленяват 7 турски оръдия както и 1 знаме.
   В 11 и 30 часа турците не издържат на руския натиск от три страни и започват бавно да се изтеглят назад на разстояние един пушечен изстрел.
Осман паша вижда отстъплението на своите и заповядва общо настъпление на целия резерв. В този решителен момент обаче турският резерв се оплита в обоза и едва три батальона са изведени на позиции, но това се оказа недостатъчно. 5-ти Киевски и 6-ти Таврически пехотен полк атакуват левия им фланг. Идват и двете стрелкови бригади на генерал-майор Скобелев. Румънски части откъм с. Опанец настъпват от север. Под напора на настъпващите руски войски и под убийствения оръдеен огън, турците се връщат към река Вит. Настъпва невъобразима паника-от едната страна на реката отстъпващите войски, а от другата-резерви и обоз. Каменният мост е задръстен от бягащи турци и коли на обоза. Те са толкова много, че под напора им перилата на моста се счупват и мнозина падат във водата. Турските войници, които успяват да преминат обратно на десния бряг на Вит, се опитват да се върнат в Плевен, но са обкръжени от руски части. В този момент снаряд убива коня и ранява в крака Осман паша.
   Към 14 часа виждайки безизходното положение, в което се намира, Осман паша нарежда да се развее бял флаг на моста на река Вит. Праща парламентьори и иска да се предаде на този, срещу когото се е бие през този ден. Предава сабята си в знак на капитулация последователно на полковник Михаил Черкез и генерал-лейтенант Иван Ганецки. Скоро след това се появява огромен бял флаг над непристъпните укрепления при с. Опанец.
Руските загуби възлизат на 1 генерал, 57 офицери и 1639 нисши чина. Турските загуби са - пленени 10 паши, 2128 офицери, 37000 войници, 88 оръдия и 7 знамена.
Победата при Плевен последвала победата при Шипка правят необратим крайният успех във войната. Освобождават се значителен брой руски части, които се насочват към Шейново и София, а в началото на 1878 г. се открива и пътя към османската столица.