Какво да разбираме под "Кадастър"

Када̀стърът по начало е опис, регистър на поземлените имоти в дадена страна. С течение на историческото му развитие той включва и мащабно изображение на имотите с границите им под формата на кадастрална карта или кадастрални планове с имената (кадастралните идентификатори) на отделните имоти. Заедно с кадастралната карта (кадастралните планове) се създава регистърът с данни за имотите, за носителите на права върху имотите и основанията за собственост или други вещни права. В някои страни кадастърът съдържа и информация за стойността на имотите, която може да се използва при данъчното облагане. В редица страни, наред с кадастъра, който отразява местоположението и други характеристики на имотите, се поддържа поземлен регистър, съдържащ за всеки поземлен имот кадастралния идентификатор, данни за субектите – носители на вещни права и видовете права или данни за актовете, които ги учредяват. Освен поземлените имоти, в кадастъра вече започват да се включват и други недвижими имоти, а поземлената регистрация прераства в по-широкообхватна имотна регистрация. Съвременна тенденция в развитието на кадастралните системи и системите за поземлена (имотна) регистрация е обединяването на данните в една информационна система, както и разширяване на обхвата от данни с цел да се характеризира по-пълно правното състояние на всеки обект на кадастъра – да е възможно определянето както на частните права, така и на публични права и ограничения (защитени и нарушени територии, територии с конкретно предназначение и др.). Много често, впрочем, неправилно се наричат "кадастрални" всички планове и карти и свързаните с тях информационни системи, в които се отразяват данни за техническа инфраструктура, земни ресурси, екология, природни явления и др. Специфичното за кадастралната дейност и продукт е, че се документира местоположението, правата и ограниченията върху обектите на собственост.

Понятието "кадастър" винаги и навсякъде е било свързано със собствеността върху земята и начина на ползването й. Историята му е тясно свързана с икономическата история на народите. Развитието на кадастъра е съпътствало възходящото икономическо развитие на обществото.

От най-далечни времена до 19 век включително кадастърът е изключително данъчен. Свързан е с удържането на данък върху обогатяването чрез притежание на земя. За определянето на размера на данъка е било нужно да се познава площта, вида и стойността на имотите и следователно да се създаде описателна и оценителна ведомост на земите. Във връзка пък с прехвърлянето и разделянето на земя е било необходимо да се познават границите на поземлените участъци.

Понятието “кадастър” не е било винаги и навсякъде свързвано с наличието и на графично изображение на поземлените участъци. В исторически план терминът носи преди всичко представата за регистър, опис на поземлените имоти.

Необходимостта от кадастър на земята е взета предвид веднага след Освобождението на България от османско владичество. В Органическия устав на Източна Румелия (14 април 1879 г.) в глава 14 – "Устройство на поземлената собственост" в чл. 484 се споменават предстоящи "четири законопроекта за поземлената собственост", а в чл. 485 се казва: "Първият от тези законопроекти трябва да е насочен да се направи опис (кадастър) на поземлените имоти, които има в областта".

През 1880 г. Областното събрание е одобрило Закон за кадастъра на Източна Румелия, който представлява главно указания за въвеждане на поземлени книги.

В последвалия около 20-годишен период са направени три неуспешни опита да се въведе поземлен кадастър в страната. Обстоятелствата, които в един или друг случай са препятствали успеха на начинанието, са приблизително следните:

– неопределеното състояние на собствеността в следосвобожденската епоха и във връзка с това даването на приоритет пред кадастъра на разграничаването на държавните земи и пасища от частните поземлени имоти;

– бурните политически събития в страната – Съединението, Сръбско-българската война, абдикацията на княз Александър I Батенберг през 1886 г., бунтовете през 1887 г. и др.;

– недостигът на бюджетни средства;

– недостигът на компетентни специалисти по кадастър в онази епоха, както и

– недостатъчното разбиране на проблематиката от страна на властимащите.

При неуспеха на идеята да се въведе поземлен кадастър в страната, през периода 1903 – 1904 г. правителството предприема измерване и скициране на полските имоти в България по общини – по най-прости и евтини методи за измерване. Въз основа на това незадоволително по качество, но първо цялостно измерване са въведени общинските емлячни книги.

                                                                                                                                                                          Източник: Уикипедия